Тази приказка е за необичайната среща на огъня с едно ледено блокче. Толкова необичайна, че не може да се датира във времето и да се определи в пространтвото. Случило се е още когато Земята е била сравнително млада. Среща, в която няма значение да се търси полово или именно определение на героите или да се фиксира време и място. То просто така се е случило.
 
Било студено, много студено. И продължавало да бъде студено. Земята облякла своята зимна бяла дреха. Природата се подготвяла за зимен съnн, за почивка от динамиката на слънчевото лято. Всеки организъм имал нужда да вникне в себе си и да потърси успокоение, да си даде равносметка и да събере сили за идващата пролет.
 
В тази зимна обстановка водата от игрива пътешественичка, която постоянно обикаляла планини, равнини, потоци, водопади и всякакви природни красоти започнала да забавя своя ход. И когато Земята сложила своята зимна бяла дреха, тя останала и замръзнала. Замръзнала и чакала да дойде отново моментът, в който ще може пъргаво да разнася с веселие живот.
 
Част от тази вода били и няколко молекули, които в съвкупноста си образували нещо като тяло, което било приютило една душа. Тази душа толкова се зарадвала, че била така радушно посрещната и, че имала възможност да мине през толкова много места, да се срещне с много други организми и същества. Като част от водата тя винаги чувствала какво се случва на Земята. В това радостно и динамично съществуване душата изживявала за първи път зимата. Искала толкова много да обходи целия свят, да види всички обитатели, организми, микроорганизми, да види как и други молекули са приютили други души, някои, от които са познати. Търсила Божествената сила, красота и промисъл и с наслаждение се любувала на неговите творения на Земята. Така тя се сещала за този източник, за своя истински дом, за своя създател. Тъгувала по него, защото била притисната в колкото и приятелски настроени, но ограничени по- брой и състав молекули.
С идването на зимата, душата усетила как водата, от която била част, се втвърдява. В един момент нейните молекули се изменили и тя се превърнала в едно ледено кубче. Така тя останала на едно място около нея била снежната бяла природа, спяща и почиваща си. А душата искала да види толкова много. Затворена в твърдата водна структура се чувствала жадна за знания и усещания.
 
Минавало времето и незнайно как и от къде се появил огънят. Никой не знае дали по онова време той се е разхождал свободно по-земята, а не както сега да е зависим от човека. Защото това се е случило толкова отдавна, че сигурно е нямало и хора на земята.
Виждайки ледената бяла повърхност и усещайки студа във въздуха, огънят понечил да търси по-подходящо място за живот. Чувствал, че започва да губи силите си. Той също бил приютил една душа. Също толкова игрива, както играят и неговите пръски, също толкова любознателна и търсеща облика на своя създател на тази планета.
 
Изведнъж огънят съзрял една прекрасна ледена структура, която отразила към него един слънчев лъч, сякаш давайки му знак да я забележи.
 
Поглеждайки я, огънят видял вода, а душата му видяла своята сродна душа в това твърдо ледено блокче.
“Трябва да отида до нея” казала душата на огъня, на горящия си домакин. Огънят се противял : “Но това е вода, това е лед, то е различно от моята структура, коренно различно, надушвам опасност, голяма опасност!”
“Ти не разбираш” – говорела му душата , “Това там е моята сродна душа, тя е била приютена от молекулите на водата, която сега е замръзнала. Аз я познавам от много отдавна, когато се разделихме от нашия Създател я видях за последно. Аз трябва да отида при нея”.
 
Огънят и душата дълго спорили, но тъй като материята била подчинена на волята на душата тръгнали към леденото блокче.
Когато стигнали, се случило нещо необичайно: Двете души се спогледали и потънали в мълчание, те се любували една на друга, споделяйки си всичко каквото са разбрали и приживяли, в този магичен момент сякаш времето спряло, сякаш светът около тях не съществувал.
 
В същия момент и двете материални структури се бунтували, защото всяка от тях започвала да се променя, огъня угасвал, а водата запoчвала да се топи. Те викали на своите души да престанат, да се отдалечат и да ги запазят.
 
Обаче душите били до толкова проникнати от това, че виждат толкова чисто проявление на своя Създател, че виждат своята сродна душа, че не ги чували. Те се приплели една в друга и постепенно огънят угаснал, а водата се разтопила. Двете материи: водата и огъня се слели и образували нова: парата, която се издигала нависоко и понесла двете души нагоре към техния Създател.
 
Така казват, че се е родила парата или третото състояние на водата. Бог поставя душите в различни тела и им дава толкова Сила и Любов, за да могат те да създават един по-красив, разнообразен и балансиран живот на Земята. Така в еволюционния процес са се появили и много други форми на живот. И всичко това е било от Любовта на сродните души, които са се намерили, слели са се и са образували нови форми.
 
Декември, 2010г.
Георги Карамихайлов

 
Илюстрацията е дело на Luke Brown: www.spectraleyes.com/art
Back to Top